— Селяните блъскай, но благородните не смей да пипаш! Не се докосвай!

— Та хора ли са това? Разбират ли те, дяволите проклети, от блага дума? Сидоров, я избягай да доведеш Аким Данилич! По-бързо! Господа, лошо ви чака! Ще дойде Аким Данилич и ще си изпатите. И ти ли си тука, Парфьон?! И отгоре на това и слепец, свят човек! Нищо не вижда, а и той тука, където и всички, не се подчинява! Смирнов, запиши Парфьон!

— Слушам! И Пуровите ли ще заповядате да запиша? Ей този на, с подутата буза — той е от Пуровите!

— Пуровите не записвай засега... Пуров утре има имен ден!

Скорците се дигнаха на тъмен облак над градината на отца протойерея, но Почешихин и Оптимов вече не ги виждаха; те стояха и все гледаха нагоре, мъчеха се да разберат защо се е събрала такава тълпа и накъде гледа тя. Показа се Аким Данилич. Като дъвчеше нещо и си изтриваше устните, той изрева и се вряза в тълпата:

— Пожаррникарите, приготви се! Рразотивайте се! Господин Оптимов, разотивайте се, че ще го загазите! Вместо да пишете из вестниците разни критики срещу порядъчните хора, по-добре е сам да се стараете да се държите по-съществено! На добро вестниците няма да ви научат!

— Моля не засягайте печата! — пламна Оптимов. — Аз съм литератор и няма да ви позволя да засягате печата, макар по граждански дълг да ви почитам като баща и благодетел!

— Пожарникарите, лискай!

— Вода няма, ваше високоблагородие!

— Не рразговаряй! Отивайте за вода! Живооо!

— Няма с какво да отидем, ваше високоблагородие. Майорът отиде с пожарникарските коне да изпраща леля си!

— Разотивайте се! Отстъпвай назад, дяволи те взели... Получи ли си го? Я го запиши, дявола!

— Молива съм си загубил, ваше високоблаородие! Тълпата все повече и повече се увеличаваше... Бог знае до какви размери би порасла, ако в кръчмата на Грешкин не бяха намислили да изпитат получения тия дни от Москва орган. Като чу „Стрелочка“, тълпата ахна и се юрна към кръчмата. И никой не узна за какво се беше събрал тоя народ, а Оптимов и Почешихин бяха вече забравили за скорците, истинските виновници за произшествието. След един час градът бе вече неподвижен и тих, и виждаше се само един-единствен човек — това беше пожарникарят, който ходеше по кулата...