Това визира естеството на издаване под формата на свитъци. Когато отива за трети път, килимът е полуготов, тоест разказът «El in terra pax!» /общо четири глави/ до трета глава. Той се опасява, че втъканите «стихове за мъдростта, любовта и милосърдието», ще предизвикат «недоволството на всеки истински вярващ», т.е. на привържениците на войната. И тъй: «Скъси произведението и прибави бързо бордюра! Понеже съм го поръчал, ще го задържа, макар да не ми харесва.» В замяна на съкращението иска да отиде на «пазара», т.е. на писателската борса /Лайпцигския панаир/, да купи други килими, сиреч статии, за да задоволи «кутуби».

Целият разказ издава меланхоличната усмивка на разочарования Май, но предизвиква и основателното му самосъзнание. Нещо повече, за да снеме упрека за лошокачественост, той стига до почти болестно самоизвисяване. «Не е необходимо да запазваш работата ми и нито да я плащаш. Не моят занаят, а Аллах се грижи за мен!»

Тълкуването на развитието на разказа не е толкова непринудено. Кой е Ел Акил, най-мъдрият от халифите, комуто Ияр праща завършения килим? Може би Фезенфелд. Кой е неговият велик везир? Кой е четецът на молитвата? И тук ли се имат предвид определени съвременници на Май? В лицето на великия везир бихме могли да си представим книгоиздателя на Май, неговия приятел и търговски съветник Феликс Край, притежател на «Хофманишен Бухдрукерай» в Щутгарт. Или е погрешно да се търсят по-нататъшни паралели? Във всеки случай килимът проявява чудодейна сила. Той бива използван преди едно войнствено начинание, което трябва да разнесе исляма по целия свят като килим за съвещание. Пред удивените погледи на молещите се, коленичили по бордюра му, се появяват една след друга златните мъдрости на Ияр, после «зеленото, развяно знаме на Пророка», очевидно символика за нетърпимостта на фанатизма и покръстничеството, застъпвани от мисионера Уолър в пътеписа «И мир на земята». После се показват останалите фигури на повествованието, докато при заключителните слова на свещената Фатиха «Води ни по Правия път.