Пътя на тези, които си благословил, по пътя на заблудените и заслужили Твоя гняв» образите се променят по такъв начин, че всеки молител съглежда пред себе си своя собствен образ. Той поразително си прилича и все пак е карикатура на неговото верую. Едно противоречие, което трябва да предизвика дълбок размисъл. Реалният човек и вътрешното развитие на образа, към което се стреми, се различават както модел и карикатура. Средата на килима се превръща в огледало на себепознанието. «Не, не, това не съм аз! О, Аллах, направи така, че да бъда друг, извиква смъртно изплашеният четец на молитвата, а с него и всеки, който откровено се разпознава.»

Сега в стила на приказките от «Хиляда и една нощ» следва преобразяването на халифа Ел Акил и майстора килимар Ияр. Той повелява — езикът тук се извисява до мерена реч — да се мисли за налагане веруюто над други едва «когато килимът ви покаже по-добро изображение на вашата вяра». Самият килим изчезва и се появява под молитвената ниша на една шиитска джамия. Май описва килима като «голям, сив», с което намеква, че в повествованието «И мир на земята» се намира малко пъстрота в действието.

Това е изфиненият отговор на Кюршнер, отплатата на един писател, който въстава срещу искането за доставяне само на бързо пласируема стока и дръзва да плува срещу течението на господстващите по онова време разбирания. Още по-решително проповядва Май идеята за мир в своята драма «Бабел и Бибел»,