А в това време евнухът се явил при царя и му разправил как един зъл дух в човешки образ разгонил свитата на царкинята и сега седи и пирува в нейната стая.

Разгневил се царят и се втурнал с гол меч към стаята на дъщеря си.

Като го съгледал, князът скочил и поискал да се хвърли върху нападателя.

Царят разбрал, че непознатият е по-силен от него, сложил меча си в ножницата и попитал любезно:

— Ти, момко, зъл дух ли си?

— Как се осмеляваш да ме наричаш зъл дух, когато аз съм потомък на могъщите царе хосройски! — извикал Хасан.

— Ако ти наистина си царски потомък — рекъл царят, — тогава защо си влязъл без мое позволение в палата и си се промъкнал в стаята на дъщеря ми, за да ме позориш?

— Аз ще се оженя за нея! — заявил князът. — Къде ще намериш по-добър зет от мене?

— Съгласен съм да се ожениш за дъщеря ми, но пред свидетели, а не тайно — казал царят.

— Слушай какво ще ти предложа — рекъл царският син. — Или двамата с теб да излезем на двубой и който победи, той да има власт над Зумуруд, или утре сутринта ти да дигнеш всичките си войски и слуги срещу мен. Какъв е техният брой?

— Петдесет хиляди конници и още толкова роби.

— Добре. Щом настъпи утрото, ще ги изведеш насреща ми и ще им кажеш: „Тоя човек иска да се ожени за дъщеря ми при условие, че ще се сражава с всички вас и ще ви победи.“ Ако те ме убият, твоята чест ще бъде запазена, а ако аз изляза победител — ще ти стана зет.

Царят приел предложението на княза и заповядал на везира си още призори да събере войските за бой. После дълго разговарял с Хасан, докато настъпило утрото.

Тогава владетелят на страната, която се казвала Йемен, разпоредил да оседлаят най-хубавия кон за княза, но Хасан рекъл:

— Не, пеша ще отида да видя войската ти.

И двамата отишли на големия градски площад, дето вече била строена всичката царска войска. Царят излязъл напред и извикал: