— Храбри войници, виждате ли тоя момък? Той иска да се ожени за дъщеря ми Зумуруд, като заявява, че ще се бие с вас и всички ви ще победи. Приемете боя и го набучете на върховете на вашите копия и мечове, щом се е заловил за такава голяма работа!

И като се обърнал към княза, добавил:

— Можеш да почнеш!

— Но как ще се сражавам с тях, когато те всички са на коне, а аз нямам кон? — казал Хасан.

— Нали ти давах кон, но ти отказа да го вземеш? — рекъл царят. — Ето ти коне, избери си който искаш!

— Аз бих желал да яхна коня, с който дойдох в твоето царство.

— Къде е той?

— На покрива на палата.

Царят изгледал учудено княза и извикал:

— Ти вече губиш разсъдъка си, нещастнико! Може ли кон да стои на покрив?

— Може — настоял Хасан.

И царят изпратил двама слуги да се качат на покрива на палата и да доведат въображаемия кон.

След малко, за обща изненада, слугите наистина донесли абаносовия кон. Всички се натрупали да го гледат и да му се чудят. Харесал го и царят.

— Хайде, качвай се! — подканил той момъка, като горял от нетърпение да види какво ще стане.

— Преди това нека войниците се отдръпнат по-далеч — рекъл князът.

Царят заповядал на войниците да се оттеглят на разстояние един полет на стрела и тогава Хасан се заканил:

— Сега ще видиш какво ще стане с твоите войници!

— Прави каквото знаеш и не ги щади, защото и те няма да те пощадят!

Метнал се князът на абаносовия кон и завъртял подемния винт. Конят се разиграл, изправил се на задните си нозе и полетял във въздуха.

— Дръжте го! — извикал царят, като видял, че момъкът се издига все по-високо.

А везирът рекъл:

— Господарю, как може да се хване летяща птица? Благодари на аллаха, че те избави от тоя опасен магьосник.