Робините се развикали и обадили на царя за бягството на дъщеря му.

Царят изскочил мигом навън, погледнал нагоре и видял хвърчащия кон.

— Милост, княже! — извикал той. — Не ме разделяй от дъщеря ми!

Князът попитал царкинята:

— Искаш ли да се върнеш при баща си?

— Не — казала девойката. — Ще бъда с теб, където и да идеш!

И царският син препуснал вълшебния кон и по едно време в далечината се откроила родната му страна. Той показал на Зумуруд колко голямо е царството на баща му и като наближили столицата, спуснал се в една градина с красива беседка. Князът оставил коня до беседката и рекъл на царкинята:

— Почакай ме тук. Аз ще отида да предупредя баща ми, че си пристигнала, за да те посрещне с почести. Когато всичко бъде готово, ще изпратя човек да те вземе.

— Довиждане! — казала Зумуруд и влязла в беседката.

А Хасан отишъл при баща си и му разправил, че довел царкинята и я оставил в една градина край града.

— Приготви се да я посрещнеш, както подобава на нейния царски сан — рекъл той.

И царят се зарадвал и заповядал да окичат града с разкошна украса и да приготвят за царкинята най-хубавите стаи в палата, като ги подновят със златовезани завеси и балдахини.

И князът, вместо да проводи пратеник да вземе царската дъщеря, сам отишъл да я доведе. Но като стигнал до беседката, той не видял там нито нея, нито коня. Смутен и изплашен, Хасан се втурнал да я търси из градината, но от Зумуруд нямало никаква следа.

— Не си ли виждал да минава някой насам? — попитал той стария пазач.

— Не съм виждал никого освен персийския мъдрец, който събираше тъдява билки — отвърнал пазачът.

И през ума на княза мигом проблеснала мисълта, че мъдрецът може да е отвлякъл царкинята.