И царят се върнал в палата и разказал на дъщеря си какво се случило с княза.

Натъжила се царкиня Зумуруд и легнала болна от мъка по прекрасния царски син. Напразно баща й се опитвал да я утеши — тя се обливала в сълзи и не искала нито да яде, нито да пие.

А княз Хасан дълго летял с вълшебния кон и най-сетне стигнал в своето царство.

Като го видял, баща му го прегърнал и го разпитал къде е бил и какво е преживял.

— Бях в град Сана, столицата на Йемен — отвърнал князът и разправил на баща си всичките си преживелици, като на края го запитал къде е мъдрецът, който довел вълшебния кон.

— Затворих го в тъмницата, синко, защото помислих, че ти си загинал и че той е виновен за твоята смърт.

И царският син заповядал да освободят майстора на абаносовия кон и да го наградят богато, но царят не се съгласил да го ожени за дъщеря си. Тогава мъдрецът се заклел да отмъсти не само на царя, задето го измамил, но и на княза, който узнал тайната на коня.

— Съветвам те да не се качваш вече на тоя кон — рекъл бащата на своя син, — защото може да те сполети нова беда.

Но Хасан мислел ден и нощ за прекрасната царкиня Зумуруд и нейният образ го следвал неотлъчно навсякъде. Най-сетне той не се стърпял и една ранна утрин яхнал вълшебния кон и полетял към град Сана.

Когато стигнал там, той се спуснал пак върху покрива на царския палат и слязъл в покоите на царкинята, но наоколо не се виждала жива душа. Князът тръгнал из палата да търси Зумуруд и след дълго лутане я намерил в една далечна стая. Тя лежала на пухено легло, окръжена от бавачки и робини.

Хасан се приближил и я целунал по челото, а царкинята го прегърнала и казала:

— Как можа да избягаш от мен? Ако не беше побързал да дойдеш, аз щях да умра от мъка.

— Искаш ли да отидем в моето царство? — попитал князът.

— С тебе отивам накрай света! — отвърнала царкинята и скочила от леглото си.

И Хасан хванал Зумуруд за ръка и я завел на покрива на палата. Качил я на коня, завързал я здраво за себе си, завъртял подемния винт и абаносовият кон се издигнал във въздуха.