Рано или късно една телескопна сонда вероятно щяла да проучи тази следа, но не се наложило. Знаменитият Силвестър Маклен, който дотогава не бил известен с нищо, намерил един хичиянски кораб и пристигнал на Гейтуей, където и умрял. По-късно НАСА отклонила един свой кораб от хромосферата на слънцето и така Гейтуей бил достигнат и открит от човечеството.

Вътре бяха звездите.

Вътре, за да бъда по-малко поетичен и повече прагматичен, имаше почти хиляда малки космически кораби, приличащи на гъби. Бяха с различна форма и големина. По-малките имаха в горния си край копчета като гъбите, отглеждани в тунелите на Уайоминг и продавани в супермаркетите. По-големите бяха със заострен връх като гъбата мръчкула. Вътре в шапките на гъбите се намираха каюти и непознат ни енергиен източник. „Пънчетата“ на тези „гъби“ представляваха обикновени ракетни кораби с химическо гориво от типа на онези, които кацнаха на Луната при изпълнение на първата космическа програма.

Никой не бе успял да разбере какви са двигателите на тези „шапки“, нито пък как се управляват.

Това много ни изнервяше. Трябваше да опитаме късмета си с нещо, което никой не разбираше. След излитането си хичиянският кораб практически не се подаваше на никакво управление. Маршрутът на всеки от тези кораби бе вграден в системата му за управление и бе непонятен за нас, земните хора. Наистина можеше да се избере курс, но веднъж избран той не можеше по никакъв начин да се промени. И не само това: човек не знаеше къде ще го отведе така избраният курс.

Иначе корабите работеха. Все още бяха годни след, както казват, половин милион години.