Първият човек, събрал смелост да се качи на един такъв кораб, успял. Корабът бавно се измъкнал от силоза, излязъл на повърхността на астероида, набрал скорост, превърнал се в неясна блестяща точка и изчезнал. Когато три месеца по-късно се върнал, от него изскочил смелчагата измършавял, сияещ от възбуда и… триумф. Бил отишъл на друга звезда: летял в орбита около някаква голяма планета, обвита в буреносни жълти облаци; успял да промени курса на кораба, а вградената система го върнала в същия силоз.

След това излетели с друг, по-голям кораб, със заострен връх като мръчкула, с екипаж от четирима души, много храна и апаратура. Летели само пет дни. За това време не успели да достигнат до друга слънчева система, но кацнали на неизвестна планета. Нямало никакъв живот… но все пак те били на нея. И намерили останки. Не много. Само няколко изпочупени дреболии. Върху самотен планински връх, избегнал голямото разрушение, постигнало планетата. В радиоактивния прах намерили тухла, парче от керамичен болт, част от обгорял предмет, наподобяващ хромирана флейта.

След тези първи успехи започнало нашествието… и ние бяхме част от него.

5.

Зигфрид е много интелигентен робот, но не мога да разбера какво му става понякога. Винаги ме кара да му разказвам сънищата си. Понякога, когато много съм развълнуван от някой сън, пълен със символи на пениси, фетишизъм и вини и смятам, че ще го заинтересувам, той проявява пълно безразличие, с което много ме разочарова. Залавя се с някоя глупава нишка, която няма нищо общо със съня. Аз му разказвам целия си сън, а той седи, цъка с език и нещо си шепне — в действителност не върши нищо такова, но аз си го фантазирам, докато чакам, — а после казва:

— Хайде да говорим за нещо друго. Боб. Интересувам се от някои неща, които каза за онази жена, Клара Моинлин.

Отговарям му:

— Зигфрид, отново тръгваш да гониш дивото.

— Аз не мисля така. Боб.