— Боли, страшно боли, Зигфрид — тихо промълвих аз. Понякога се опитвам да го измамя, като му говоря за силно емоционални преживявания с тон, сякаш си поръчвам чаша кафе, но мисля, че не успявам. Зигфрид отчита силата на гласа ми, обертоновете в него, дишането и паузите, пък и разбира смисъла на думите. Зигфрид е изключително интелигентен, въпреки че е робот.
6.
Група от пет души — по един от стражевите кораби — ни приветства, провери наличните документи и ни препрати при един инспектор на Корпорацията. Шери нервно се засмя, когато руснакът я потупа по задника и ми прошепна:
— Какво ли бихме могли да контрабандираме, Боб?
Направих й знак да не говори. Дежурната от Корпорацията, от китайския сектор, взе бордните ни карти и ни извика по име. Бяхме всичко осем души.
— Добре дошли на Гейтуей! — поздрави ни тя. — Всеки от вас, зайци, ще има по един наставник. Той ще ви помогне да се уредите с квартирата, ще ви обясни как можете да получавате медицинска помощ, ще ви посочи мястото за провеждане на вашето обучение и изобщо ще отговаря на всички ваши въпроси. Ще ви даде и копие от договора, който всеки от вас трябва да подпише. От парите ви, депозирани на кораба, с който пристигнахте, са изтеглени по хиляда сто и петдесет долара за всеки. Тази сума представлява дневна такса за първите десет дена. От останалите ви пари можете да теглите по всяко време с пиезокредитна карта. Вашият наставник ще ви покаже как става това. Линскот!
Един негър на средна възраст от Баджа, Калифорния, вдигна ръка.
— Твоят наставник е Шота Тарасвил. Бродхед!
— Аз!
— Дейн Мечников — каза дежурната от Корпорацията.
Огледах се. Лицето, което сигурно бе Дейн Мечников, вече идваше към мен.
— Здравей! — каза той и като ме хвана здраво за ръка, ме поведе. Обърнах се назад.
— Бих желал да се сбогувам с приятеля си…
— Вие ще бъдете на едно и също място — измърмори моят наставник. — Хайде да вървим.