— Хайде, моля те, Тайни Джим. Разкажи.

— Е, тя слезе от влака с мен, заведе ме в тях и цяла нощ се любихме без прекъсване. Нямах време дори да науча името й. Какво ще кажеш на това, Уон?

— Ще кажа само, че не ти вярвам нито думичка, Тайни Джим.

Пауза.

— О. Не. Ти обичаш да слушаш такива неща.

Уон каза строго:

— Не искам измислени истории, Тайни Джим. Искам да науча истината. — Уон беше ядосан и смяташе да изключи Мъртвия, да го накаже, но не беше сигурен кой ще бъде наказаният. — Искам да бъдеш подробен, Тайни Джим — подкани го той.

— Добре… — Безтелесният ум прещрака и за момент си прошепна нещо, подреждайки своите разговорни гамбити. После каза: — Искаш ли да знаеш защо дивите патоци изнасилват своите патици?

— Не!

— Аз мисля, че всъщност ти се иска да научиш, Уон. Интересно е. Не можеш да разбереш поведението на приматите, ако не познаваш цялостния спектър на възпроизводствени стратегии. Дори и необичайните. Дори и на акантоцефалните червеи. Те също практикуват изнасилване. А знаеш ли какво нравят Moniliformis dubis

— Не искам да слушам всичко това. Тайни Джим.

— Всичко това е много интересно, Уон! Точно поради това ги наричат „подозрителни“! — Мъртвият механично се изсмя.

— Спри, Тайни Джим! — Уон сега беше не само ядосан, но и запленен. Това беше любимата му тема. Готовността на Тайни Джим да разказва за тези работи надълго и нашироко беше причина той да му бъде любимец измежду всички Мъртви. Уон разви един пакет с храна и като дъвчеше, каза: — Онова, което искам да чуя, е как да разбера, че жената желае да прави любов, Тайни Джим.

Ако Мъртвият имаше лице, то щеше да разкрие усилието, което полагаше, за да не се засмее. Той обаче каза учтиво: