— Здравей, Уон. — Гласът беше едновременно и тъжен, и сладък. Изведнъж в ума му премина емоционалната тръпка на страха, която изпитваше, когато се чувстваше в близост с Древните. — Това си ти, Уон, нали?

— Що за въпрос. Кой друг би могъл да бъде?

— Човек продължава да се надява, Уон. — Последва пауза, после Тайни Джим неочаквано изкудкудяка: — Разказвал ли съм ти вица за свещеника, равина и дервиша, които останали без храна върху планета, направена от свинско?

— Мисля, че си го разказвал, Тайни Джим, и във всеки случай сега не искам да слушам вицове.

Невидимият високоговорител изпука за момент, избръмча, а след това Мъртвият каза:

— Все същото ли, Уон? Искаш пак да говорим за секс, така ли?

По лицето на момчето не трепна нито едно мускулче, но усети познатото жегване в долната част на корема.

— Бихме могли, Тайни Джим.

— За възрастта си си доста похотлив мъжкар, Уон — отбеляза Мъртвият, а после продължи: — Разказвал ли съм ти как веднъж едва не се провалих заради полово оскърбление? Беше адски горещо. Пътувах за вкъщи с последния влак към Розел Парк и във вагона влезе едно момиче, седна от другата страна на пътеката срещу мен, вдигна крак връз крак и започна да си вее с полата. Не знам ти какво би направил в случай като този, но аз се зазяпах. А тя продължи да си вее и накрая, когато наближихме Хайландс, се оплака на кондуктора, че зяпам под полата й и той ме изхвърли от влака. И знаеш ли кое беше куриозното?

Уон се беше захласнал.

— Не, Тайни Джим — едвам можа да отговори той.

— Куриозното беше, че бях изпуснал редовния си влак. Имах много време за убиване из града, така че отидох на порнофилм. Цели два часа. Господи, какви ли неща не видях. Повече от това бих могъл да видя единствено с ректоскоп

— Не, Тайни Джим.

— Тя беше права! Аз наистина я зяпах. Току що бях гледал безброй женски чатали и гърди, но не можех да сваля очи от нейните! И това обаче не беше най-куриозното. Искаш ли да ти разкажа кое беше най-куриозното?