Но това се оказва само бумтенето на тон-колоните, от което се тресе цялата стара къща. Колебанията минават през пода, през гредите и през мертеците на сградата, през мазето и оттам още по-дълбоко, в почвата. Вибрациите от машината на Ейделман струят през цялата сграда и се отправят в напрегнатата земя, вливайки в нея поток от хармония.
Часовникът показва 05:01. Земята не трепери.
Няколко часа по-късно, Ейделман се наклони към вестникарския автомат, близо до магазина А&Р. Заглавието на първия ред на „Вестник на Стауз Конърс“ гласеше:
Пророчеството на Бернхъм не се сбъдна!В Стауз Конърс всичко е спокойно!Ейделман се изправи, той по принцип не купуваше вестници.
Когато влезе в магазина, видя Синди. Тя както винаги, седеше зад касата. Синди се обърна, за да го поздрави… И изведнъж Ейделман беше обхванат от чувството, което нито можеше да обясни, нито да измери. Нещо от рода на щастие. Сякаш през цялото това време бе паднал от самолет от такава височина, че беше видял извивката на хоризонта, а нещо го бе дърпало напред-назад, но накрая парашутът се беше разтворил и разцъфнал в хладния въздух, а ремъците му се бяха опънали и той вече не падаше, а летеше и светът под него най-накрая се сви в къса геометрия на порядък.