04:58. Точно така е! На мястото, където лошо е завинтил съединението, проводниците висят свободно и няма контакт… Ейделман бърка в задния си джоб, за да извади отверката, но нея я няма. Той си спомня, че я е оставил на масата, която е придърпана към стената в другия край на помещението. Хвърля поглед към електронния си часовник и установява, че повече няма време.

Зад прозореца цари пълна тишина, мълчат даже и щурците. Ейделман чувства как расте напрежението на земята. Навярно това е предвестникът на идващото земетресение. А може и да не е.

Той си спомня за армейския нож на баща си.

04:59. Ейделман изважда ножа от джоба си и измъква от него ръждясалото острие-отверка. Кръвта му бие в слепоочията, той поставя острието в жлеба на винта, закрепва висящия проводник и завива, завива, завива… докато острието не се счупва с трясък, но затова пък винта застава на мястото си — точно и плътно.

Ейделман се хвърля през помещението и включва машината в мига, в който цифрите на часовника му се сменят на 05:00. Машината се изпълва с живот, вече смуче ток през пъпната връв на проводника, който се извива като змия от розетката на източната стена. Ейделман забелязва потъмняващата светлина в домовете на съседите и си представя как те, както и преди не вярват, че предсказанието се е оказало истина, но се опитват да се вземат в ръце, а още не знаят, че той, Ейделман, се е трудил през цялата нощ, за да ги спаси всичките.

Машината бръмчи и попуква. Лопатките на вентилатора се въртят. Лапичките са запалени. Подът се тресе, стъклата на прозорците звънят в рамките си. На Ейделман за миг му се струва, че нищо не е излязло от работата му и че не е успял да се справи, че сега из целия град загиват хора и че именно в този миг Синди безпомощно се плъзва под земята, а бетонните стени с грохот се съединяват над нея.