След като се изкачи до столовата, той и там не намери покой. За известно време Ейделман бе зает с разсъждения относно веригата от неприятности, които го преследваха в днешния ден. Отначало се изхитри да изпусне поднос с понички, след това настъпи питка хляб, накрая строши буркан с някаква туршия. Всички тези пропуски бяха съвсем нетипични за него, тъй като Ейделман бе добросъвестен и акуратен човек. Смахнатостта съвсем не беше свойствена за него. Обаче фактът си оставаше факт: той беше обхванат от натрапчивата идея от онази минута, когато се събуди в полумрака преди разсъмване и си представи същността на машината, нейната цел и предназначение — също така ясно, както осъзнаваше собствената си личност. След това беше застанал на фона на сивото небе и бе започнал да разсъждава за отговорността, която откри в себе си, която се бе появила без участието на волята и съгласието му. Той се опита да си представи как тази идея щеше измени неговия живот.

И ето че сега, в столовата, Ейделман изучаваше микро-вълновата фурна и мислеше как да използва детайлите й за създаването на машината. Нищо не можеше да го разсее: нито вонята от кофата за боклук, която бе забравил да изхвърли тази сутрин, нито безпристрастното бръмчене на флуоресцентната лампа, нито тихото потракване на кафеварката.

Когато Синди го заговори, той трепна изплашено и се обърна. Запретнала ръкавите на халата си, тя стоеше в рамката на вратата и го гледаше с повдигнати в недоумение вежди. Сидни имаше приятно, макар и некрасиво лице и тъмни, подстригани коси. Очите й бяха зелени като пролетна трева. Тя не се усмихваше, защото зъбите й по цвят и форма напомняха за древни кости, изкривени от дълго пребиваване в гроб. Веднъж Ейделман чу, как Сидни казваше на другата касиерка, че отделя пари за избелване и изправяне на зъбите си. Може би ако това някога станеше, той щеше да види усмивката й.

Впрочем Ейделман разбираше какво означава да събираш пари, когато работиш в малък магазин за продукти.