През това време се зададе буря. В един часа сутринта първите големи вълни заподмятаха моята орехова черупка. Дори през последните часове на пътешествието нямаше да бъда пожален. По време на двайсетте бурни дни, които преживях, вълните два пъти бяха заливали лодката ми, през следващите дванайсет дни четири пъти трябваше да се къпя принудително. За щастие бях усъвършенствувал техниката си за изгребване. Щом лодката ми се напълнеше, аз започвах да я изтребвам с шапката си, която събираше два-три литра. Сетне продължавах с обувката си. Това са най-простите средства, които най-често позволяват да се преборваш успешно със стихиите.

Но аз с радост виждах как ветрилото ми се издува до спукване и най-после отново чувах свистенето, характерно за най-голямата ми скорост — около три възла. По липса на скоростомер шумът от плъзгането на лодката по водата ма даваше представа за скоростта ми.

Колкото повече мили отхвърлях, толкова по се страхувах да не ме сполети някоя глупава злополука тъкмо когато ми предстоеше да постигна целта си. Продължаваше да ме мъчи чувството, че завися от една единствена вълна, по-коварна от другите. Тогава всички превъзмогнати опасности нямаше да послужат за нищо. Човек не трябва да се надява, че ще намери пълен покой в морето. Ала още си спомням победоносните викове, които надавах, щом чуех вятъра да свири в ушите ми.

Спях блажено, когато се събудих от чувството, че около мен става нещо необичайно. Станах. Морето зад мен беше набраздено от фосфоресциращите светкавици на една огромна риба. Риба меч ли е това, или акула? Този път животното показа нова техника.