— Както винаги. Не се чува нищо ново. Може би твоето поведение сега е най-разумното. На мен самата ми харесва тук. Но как би могъл човек да забрави… блясъка?

Сведох очи, защото не бях сигурен какво трябва да изразяват.

— Невъзможно е — потвърдих. — Това никога не се забравя.

Последва дълго, неловко мълчание, след което тя попита:

— Мразиш ли ме?

— Разбира се, че не — отвърнах аз. — Как бих могъл… като се вземе всичко предвид?

Изглежда й стана приятно и лека усмивка разкри зъбите й, които бяха много бели.

— Радвам се и ти благодаря. Не може да се отрече, че си джентълмен.

Кимнах и учтиво се усмихнах.

— Ще ме накараш да се възгордея.

— Едва ли, като се вземе всичко предвид.

И аз се почувствах неудобно.

Гневът не ме напускаше и се запитах дали тя знаеше към кого трябваше да го насоча. Имах чувството, че знаеше. Преборих се с желанието да й задам въпроса направо, като едвам успях да го подтисна.

— Е, какво предлагаш да се направи? — попита накрая тя и аз спонтанно отговорих:

— Знам, разбира се, че ми нямаш доверие…

— Как бихме могли да ти имаме доверие?

Обърнах си внимание да запомня множественото число.

— Добре тогава. За момента съм склонен да се поставя под твой надзор. Ще се радвам да остана тук, където ще можеш да ме държиш под око.

— А след това?

— След това ли? Ще видим.

— Умно — рече тя. — Много умно. Поставяш ме в неловко положение. — (Бях казал това, защото нямах къде другаде да отида, а придобитите ми с изнудване пари нямаше да стигнат за кой знае колко дълго.) — Да, разбира се, че можеш да останеш. Но нека да те предупредя — и при тези думи тя докосна предмета, който бях сметнал за някакъв вид медальон, окачен на верижка на врата й, — това е ултразвукова свирка за кучета. Донер и Блицен, които са тук, имат още четирима братя и всички те са обучени да ме пазят от лоши хора и да отговарят на изсвирването ми. Така че не тръгвай да ходиш на места, където присъствието ти не е желано. Едно, две захапвания и дори ти ще бъдеш повален от тях. Както ти е известно, благодарение на тяхната порода не са останали никакви вълци в Ирландия.



14 из 170