Служителят се беше навел над бюрото си и гледаше сержанта.

— Мога ли да ви попитам нещо?

— Разбира се.

— Някога да сте се смятали за Христос?

— Не бих казал. Но реших, че Бог е добър към мен, щом ми е позволил да открия онова, към което се стремях, ако това имате предвид.

Служителят бръкна в джоба на куртката си и извади евтина химикалка, изработена от гилза. Тръсна я и започна да запълва някакъв формуляр.

— Искам днес следобед да занесете това на доктор Матюс. Да ви направи пълни изследвания. Не че очаквам нещо наистина сериозно, нали ме разбирате. Но все пак нямате ли усещането, че трябва да се прегледате?

— Мислите, че ви лъжа за машината — каза сержантът. — Не е така. Тя е толкова малка, че може да се побере в кибритена кутийка. Действа на разстояние деветстотин мили. Бих могъл да я настроя за определен вид стомана и за няколко дни да обиколя страната. Другите държави няма да имат преднина, защото и техните оръжия ще ръждясат, когато ни доближат. След това бих отлетял до Европа. За един месец бих могъл да избавя завинаги света от войната. Не знам как стигнах до изобретението. То е просто невъзможно. Точно толкова невъзможно, колкото и атомната бомба. Чаках цял месец и се опитвах да премисля нещата. Тревожех се какво ли ще се случи, ако махна черупката, както се изразихте. Но вече реших. Разговорът с вас ми помогна да изясня нещата. Никой не е предполагал, че може да има летяща машина, никой не е вярвал, че атомът може да експлодира. И никой не вярва, че може да има Мир. Аз пък казвам, че ще има.

— Бихте ли отнесли формуляра на доктор Матюс? — прибързано рече Служителят.

Сержантът стана.

— Значи не ме пращате в друга военна зона?