— И така — каза Саван, — сега става още по-належащо да ви заведа, момчета. Ако полетим бързо, може би ще хванем Пипкин. Ще грабнем душата му, приготвена от захар за Празника. Ще го доведем обратно, ще го пъхнем в леглото, ще го сгреем, ще го спасим. Какво ще кажете, момчета? Искате ли да решите две загадки наведнъж? Да откриете Пипкин и да научите тайната на Празника — всичко наведнъж с един-единствен тежък и мрачен удар?

Те си мислеха за нощта на вей светии и за милиардите привидения, които витаеха из пустите улички сред студени ветрове и странни пушеци.

Мислеха за Пипкин — това мъниче, цялото изтъкано от слънчева радост, а сега изтръгнато като зъб и отнесено далече от черна река от паяжини, пипала и черни сажди.

И почти в един глас те измърмориха:

— Да.

Саван скочи. Побягна. Заудря, заблъска, забесня.

— Бързо по тази пътека, този хълм, този път! Към изоставената ферма! През оградата! Але-хоп!

Те прескочиха оградата на бегом и спряха пред плевня, покрита с глазура от стари циркови афиши и съдрани от вятъра знамена, налепени тук преди тридесет, четиридесет или петдесет години. Цирковете, минаващи оттук, бяха оставили след себе си парчета и мостри, дебели десет инча.

— Хвърчило, момчета. Да направим хвърчило. Бързо!

Глава 7

Веднага щом изкрещя това, мистър Саван отпра денел пласт от стената на плевнята! Той заплющя в ръцете му — окото на тигър! Още едно дръпване от стар афиш — устата на лъв!

Момчетата чуха във вятъра рева на Африка. Запремигваха. Побягнаха. Задраскаха с нокти. Заскубаха с пръсти. Задърпаха ивици, парчета и дълги рола от животинска плът, свирепо око, ранен хълбок, кървава лапа, опашка, притаяване, скок и рев. Цялата стена на плевнята бе застинал древен парад. Те го разкъсаха. И с всяко дърпане откъсваха нокът, език или свирепо котешко око. Отдолу ги очакваха напластени кошмари от джунглата, прелестни срещи с бели мечки, изплашени зебри, обикалящи гордо лъвове, нападащи носорози и катерещи се горили, които се залавяха за среднощния мрак и се залюляваха към зората. Сборище от хиляди животни, които трополяха, искайки да се освободят. И така момчетата препускаха по тревата, дали воля на своите юмруци, ръце и пръсти, които свиреха на есенния вятър.