И тя се получи, когато момчето, маскирано като първобитен човек, се оттласна и улови глезените над себе си, последвано от момчето, облечено като смъртта с косата, което направи същия опасен скок.

— Внимавай с тази коса!

Косата падна и остана да лежи на тревата като забравена усмивка.

Двамата увиснаха на полуизмитите глезени, а хвърчилото се издигна още по-високо, прибавяйки по някое момче — едно, после друго, докато с викове и крясъци осем момчета увиснаха във великолепна мятаща се опашка, като последните бяха призракът, всъщност Джордж Смит, и Уоли Баб, който във вдъхновението си се бе направил на водоливник, паднал от върха на някоя катедрала.

Момчетата крещяха от възторг. Хвърчилото пикира и се понесе!

— Хей!

Фъррр! Хвърчилото мъркаше с шепота на хиляди животни.

Звънни! Въжето звънеше на вятъра.

Шшшт! — изрече цялото.

И вятърът ги понесе към звездите.

Оставиха Саван да гледа със страхопочитание нагоре към своята измишльотина, своето хвърчило, към своите момчета.

— Чакайте! — извика той.

— Не чакаме, идвайте! — креснаха те.

Саван се затича по тревата, за да вдигне косата. Плащът му заплющя и се изду като крила и Саван, просто така, се отдели от земята и също полетя.

Глава 8

Хвърчилото летеше.

Момчетата висяха в красива гущерова опашка и се виеха, правеха лупинги, устремяваха се и се плъзгаха.

Крещяха от радост. Пищяха и се задъхваха от ужас. Пътуваха към луната като удивителен знак. Носеха се над хълмове, ливади и ферми. Виждаха се отразени в неясната лунна светлина потоци, притоци, реки. Профучаваха над древни дървета. Вятърът при преминаването им изсипваше на земята с черната трева светъл дъжд от цели монетни дворове листа. Летяха над града и си мислеха…

О, погледнете нагоре! Вижте ни! Тук сме! Вашите синове!

И си мислеха: О, погледнете надолу, там някъде са нашите майки, бащи, сестри, учители! Хей, тук сме! Някой да ни види! Иначе никога няма да ни повярвате!