Египет. Реката Нил. Сфинкса. Пирамидите.

— Е — каза Саван, — да забелязвате нещо… различно?

— Ами че — зяпна Том — всичко е ново. Току-що построено. Което означава, че всъщност наистина сме се върнали четири хиляди години във Времето!

И без съмнение под тях лежеше Египет с древни пясъци, но със съвсем нови каменни блокове. Сфинксът с грамадните лъвски лапи, стъпили на златния пясък на пустинята, бе прясно издялан — току-що излязъл от утробата на каменните планини. Приличаше на огромно кученце под ярката празна обедна светлина. Ако слънцето паднеше и спреше между лапите му, сигурно би го пернало като огнена топка.

Пирамидите? Те лежаха като причудливо оформени блокове, като още няколко нерешени загадки за игра на лъвицата Сфинкс.

Хвърчилото направи „свещ“, заобиколи пясъчните дюни, помая се над една пирамида и се устреми надолу, сякаш засмукано от зейналата уста на гробницата в една малка скала.

— Хей, бързо! — викна Саван.

Плясна с крило и нанесе на хвърчилото такъв ритник, че момчетата зазвъняха като разбушувани камбани.

— Хей, не! — завикаха те.

Хвърчилото потръпна, спусна се, залюля се на три метра над дюните и се разтърси като подивяло куче, което иска да се отърве от бълхите си.

Момчетата паднаха невредими на златния пясък.

Хвърчилото се разпадна на хиляди късчета очи, зъби, писъци, ревове, тръбене на слонове. Устата на египетската гробница ги засмука заедно със Саван, който се превиваше от смях.

— Мистър Саван, чакайте!

Момчетата наскачаха, побягнаха и завикаха в тъмното преддверие. После вдигнаха поглед и видяха къде се намират.

В Долината на царете; над тях застрашително се издигаха огромни каменни богове. От очите им се сипеше странен порой от прашни сълзи; сълзи от пясък и разпратена скала.

Момчетата се наведоха към сенките. Подобно на сухо речно корито, коридорите водеха надолу към високи сводове, където лежаха мъртъвците, увити в платно. На една миля по-надолу свиреха и отекваха фонтани от прах сред странни дворове. Момчетата се заслушаха развълнувани. Гробницата изригна нездрав дъх от червен пипер, канела и прах от камилски тор. Някъде долу спеше мумия, кашляше в съня си, разповиваше по някоя превръзка, цъкаше с прашен език и се обръщаше на другата страна за дрямка от още хиляда години. — Мистър Саван? — извика Том Скелтън.