Веднага дебелата Силвия отишла при господарката си и й казала, че една жена, много хубава, за да бъде честна, облечена като богиня, обута в скъпи, съвсем неокаляни ботинки, се промъкнала като змиорка от улицата до кухнята и запитала къде живее господин Горио. Госпожа Воке и готвачката й отишли да подслушат и доловили много нежни думи през време на посещението, което траяло доста дълго. Когато господин Горио излязъл да изпрати дамата си, дебелата Силвия веднага взела кошницата си уж да иде на пазар и проследила влюбената двойка.

— Госпожо — казала тя на господарката си, като се върнала, — господин Горио трябва да е все пак дяволски богат, щом поддържа такива жени. Представете си, на ъгъла на улица „Естрапад“ чакаше разкошна карета, в която тя се качи.

През време на обеда госпожа Воке дръпнала завесата, та слънцето да не пречи на господин Горио: един лъч паднал точно върху очите му.

— Обичат ви хубавиците, господин Горио, слънцето ви търси — казала тя, като намекнала за посещението, което му бе направено. — Дявол да го вземе, вие имате вкус, тя беше много хубава!

— Това беше дъщеря ми — каза той с някаква гордост, в която пансионерите видели глупаво самохвалство на старец, който иска да запази приличието.

Месец след това посещение господин Горио имал и второ. Дъщеря му, която първия път дойде в утринен тоалет, дойде след обяд, и то облечена като за прием. Пансионерите, които разговаряха в салона, можаха да видят хубава русокоса жена с тънка талия, прелестна и много изискана, за да бъде дъщеря на дядо Горио.

— Стават две! — каза дебелата Силвия, която не можа да я познае.

След няколко дни друга жена, едра и добре сложена, мургава, с черни коси и жив поглед, запита за господин Горио.