Толкова много су се полагаше да пести, че през цялата зима не пали огън в стаята си. Вдовицата Воке поиска да й се плати предварително: господин Горио, когото оттогава тя започна да нарича дядо Горио, веднага се съгласи. Сега всички започнаха да търсят причините на този упадък. Трудна работа! Както беше казала мнимата контеса, дядо Горио беше потаен, мълчалив човек. Според логиката на хората с празни глави, които до един са бърборковци, защото дърдорят само празни неща, щом някой не говори за своите работи, значи, върши нещо лошо. И този толкова известен търговец стана измамник, а галантният кавалер се превърна в стар чудак. Според Вотрен, който по онова време дойде да живее в пансиона „Воке“, дядо Горио беше ту човек, който играеше на борсата и според доста резкия израз на финансов език мамеше с рентите си, след като се беше разорил, ту беше един от ония дребни играчи, които се осмеляват да залагат и да печелят на комар по десет франка на вечер, ту го наричаха сътрудник на тайната полиция. Но Вотрен твърдеше, че не е още достатъчно хитър за такава работа. Дядо Горио беше още и скъперник, който дава пари с висока лихва за кратки срокове, човек, който играеше с постоянни номера на лотария. Правеха от него всичко, което порокът, позорът и безсилието можеха да родят като най-тайнствено. Само че колкото и противни да бяха неговото държане и пороците му, ненавистта, която вдъхваше, не стигаше дотам, че да го изпъдят; той си плащаше пансиона. После той беше полезен — всеки изливаше върху него доброто или лошото си настроение с шеги или подигравки. Мнението, което изглеждаше най-вероятно и което бе прието от всички, беше това на госпожа Воке. Според нея този така добре запазен човек, здрав като камък и с когото можеха да се изпитат още доста удоволствия, беше женкар с чудновати наклонности. Ето как госпожа Воке обосноваваше клеветите си. Няколко месеца след заминаването на оная пакостна контеса, която съумяла да живее цели шест месеца на нейна сметка, една сутрин, преди да стане, тя чула по стълбите шумоленето на копринената рокля и ситните стъпки на млада и подвижна жена, която се вмъкнала при Горио, чиято врата била предпазливо отворена.