Е, виждаш ли, Лора? Ако и при нас се получи нещо такова, ти просто няма да можеш да промениш живота ми завинаги така, както го преобърна Джеки. Защото и ти, и аз вече сме изживявали подобни ситуации прекалено много пъти, така че ако това отново ни сполети, всеки от нас двамата просто ще се върне при приятелите си, в обичайните си кръчми и към предишния си живот и това ще е всичко — а по всяка вероятност никой няма дори да забележи какво е станало.
4. Чарли Никълсън (1977–1979)
Запознах се с Чарли в колежа по нови технологии. Аз карах курс по медийни изкуства, а тя учеше дизайн. Когато за пръв път я зърнах, разбрах че е точно такъв тип момиче, каквото винаги съм мечтал да срещна, откакто съм стигнал възрастта, когато момчето започва да мисли за запознанства с момичета. Беше висока, с късо подстригана руса коса и изглеждаше различна, вълнуваща и екзотична. (Дори спомена, че някакви нейни приятели били приятели на хора, които пък учели в колежа „Сейнт Мартин“ с приятели на Джони Ротен, но така и не ме запозна с тях.) Дори името й ми изглеждаше вълнуващо, различно и екзотично, защото до този момент бях живял в свят, в който момичетата имаха момичешки, а не момчешки имена и при това не особено интересни. Обичаше да говори, така че не ми се налагаше да се чудя как да запълвам онези дълги, мъчителни моменти на мълчание, май типични за общуването ми с момичетата, с които излизах по онова време. А когато приказваше, говореше все за интересни неща — за нейния курс, за моя курс, за музика, за филми, за книги, за политика…
И ме харесваше. Тя харесваше мен.