— Тя коя буква е? „Д“ или „Р“?

— „Д“

— И откога движиш с тая мацка „Д“?

Царящата в ателието за татуировки мъжкарска агресивност ме плашеше — останалите клиенти (а те всички бяха твърди титуляри в отбора на мускулестите тъпоумни здравеняци с бирени шкембета и явно смятаха присъствието ми сред тях за невъобразимо забавно), голите жени по стените, зловещите образци на предлаганите услуги, повечето от които бяха стратегически разположени по ръцете на Виктор, дори прозиращото в тона и думите му обидно отношение към мен — всичко ми вдъхваше опасения.

— От достатъчно дълго време.

— Дали е достатъчно ще кажа аз, не ти.

Стори ми се, че подходът му към клиентите е доста странен, но реших да премълча и да споделя наблюдението си някой друг път.

— От два-три месеца.

— И ще се жениш за нея, така ли? Или си направил белята?

— Не. Никое от двете.

— Значи само ходите? И не си се вързал по никой начин?

— Не.

— А как се запознахте?

— Ходеше с един мой приятел.

— Така значи. И кога скъсаха?

— В събота.

— В събота! — Виктор се изсмя с звук на оттичащ се канал. — Я се разкарай! Хич ни ми се ще после майка ти да идва да ми мрънка. ’Айде чупката оттука.

Чупих се оттам.

Виктор, разбира се, беше надушил ситуацията съвършено точно и всъщност постъпи много приятелски. И когато по-късно бях наранен, имах желание да го посетя. Защото в рамките на десетина секунди той би могъл да ми каже дали някое момиче заслужава татуировка или не. И така, Фил и Джеки възторжено и сърцераздирателно се събраха отново, но за мен нещата не се върнаха към нормалното си състояние. Някои от момичетата в нейното училище и някои от момчетата в моето предположиха, че Джеки просто ме е използвала, за да може да преустрои връзката си с Фил. В резултат на всичко това обаче нашите съботни следобеди се промениха завинаги, защото никога повече не изпитахме възхищение към хората с дълготрайни връзки. Отнасяхме се със сарказъм към тях, пък даже и те се отнасяха със сарказъм към себе си. Само за няколко седмици псевдо-брачният статут се превърна от обект на завист в обект на презрение. Бяхме на седемнайсет години, а вече започвахме да ставаме точно толкова озлобени и неромантични, колкото и родителите ни.