Но истината е, че във всичко, което ми се случваше от тогава насетне, винаги имаше по нещичко от онази четвърта вечер с Алисън, а всичките ми следващи любовни истории май бяха като някаква изкривена версия на това мое първо романтично изживяване. Разбира се, впоследствие никога повече не ми се е налагало да изминавам същия дълъг път като онзи до въртележката, нито пък ушите ми са горели от точно такова яростно унижение, както тогава, и никога друг път не е трябвало да броя така съсредоточено празните пакети от презервативи, за да избегна подигравателните погледи и потока от сълзи… Не по същия начин, не точно така, не и толкова унизително. Просто съм се чувствал по същия начин. Понякога.

2. Пени Хардуик (1973)

Пени Хардуик беше добро и мило момиче и днес вече съм изцяло „за“ добрите и мили момичета, макар навремето да не бях чак толкова убеден в тяхната стойност. Тя имаше добра майка и добър баща; мила къща с градина, и мило дърво в нея, и езерце с мили декоративни рибки; имаше и прическа на добро и мило момиче (беше руса и носеше косата си подстригана до под ушите, някак чисто, спретнато и прилично, като на ученичка капитан на момичешкия спортен отбор); имаше добри, засмени очи и мила по-малка сестра, която ми отваряше с учтива усмивка вратата и не се мотаеше в краката ни, когато не искахме да е наоколо. Пени беше добре възпитана — майка ми я обожаваше — и винаги изкарваше добри оценки. Накратко, беше добро и мило момиче, а записите, които слушаше, бяха само на петимата й любими изпълнители — Карли Саймън, Карол Кинг, Джеймс Тейлър, Кат Стивънс и Елтън Джон. Хората я харесваха. Тя всъщност беше толкова мило и добро момиче, че изобщо не ми даваше да сложа ръка върху сутиена й, камо ли пък да бръкна в него, така че скъсах с нея, макар естествено да не й казах защо. Пени плачеше, а аз я мразех, защото сълзите й ме караха да се чувствам лош.



7 из 246