Не се отнасяха лошо с нас. Опитваха максимално да облекчат нашето положение и когато малко след обяд стигнахме в едно голямо село от шатри, ни бе позволено да слезем и удобно да седнем един до друг. Получихме и същото ядене, което ихлаутите приготвиха за себе си. Бивакът беше голям. Изброих поне сто черни шатри, в които трябва да живееха над петстотин човека. В близост пасяха коне, сред които не се намираше нито един негоден, и множество добри охранени говеда, овце и кози. Дори гъски видях да се клатушкат наоколо между шатрите. Мъжете бяха все силни фигури, по които човек можеше да забележи въздействието на здравословния планински въздух, а сред жените и момичетата, ходещи незабулени, имаше сравнително повече красавици, отколкото иначе другаде съм срещал. Тъй като ориенталките притежават краткотрайна младост, ми се стори странно, че не можех да открия ни една така наречена «стара жена». Не забелязвах и никакви бръчки. Лицата на всички имаха здравия планински тен, но при това толкова чиста, нежна кожа, че човек добиваше усещането, сякаш вижда през нея как циркулира кръвта. Неволно се сетих за средството за красота на Умм ед Джамал и когато, станал сега по-внимателен, потърсих някакво кожно загрозяване, не открих нищо. Не можах да забележа нищо, което да прилича на бенки, лунички, акне, пъпчици, нито пък някакъв друг кожен дефект, което представлява тайната мъка на някои женски създания. Когато обърнах внимание на Халеф върху това, той каза:
— Сихди, тая работа и на мен веднага направи впечатление. Дори при хаддедихните, които са горди с несравнимостта на своите жени и дъщери, няма наполовина толкова красавици като тук. Позволявам ти за всеки Дуд ед Джилд