Но ако ни оскърбявате, ще ви застреляме, безполезни градски крастави жаби такива! Ние искаме само вашите коне, оръжията ви и един откуп, чийто размер тепърва ще определим. Открихме ви в Хадж и Кара и препуснахме бързо пред вас, за да ви заловим недалеч оттук. Но вие, като потърсихте тая стара съборетина, ни облекчихте работата. Този мъж и неговото момче лежаха тук, за да следят за идването ви. После той дойде да ни извести. Сега продължаваме ездата. Бъдете умни и се примирете с пленничеството! Само чрез смирение можете да спасите живота си.

Той си бе служил при това изявление със смесица от арабски, персийски и кюрдски, с което потвърди предположението ми, че принадлежи с хората си към някой ихлаут

Дъждът беше престанал внезапно, сякаш в качеството си на съюзник на разбойниците бе имал само задачата да ни вкара в руините. Нашите нови, достойни за обич, познати бяха оставили конете си на известно разстояние. Бяхме поведени натам. Предводителят възседна моя Асил бен Рих, а един друг се метна на жребеца на Халеф. Това така ядоса дребния хаджи, че той на мига приложи «тайната». Тя се състоеше в два пъти изговорената дума «литахт»

Веднага щом нашите два врани коня чуха сигнала, подскочиха с четирите крака във въздуха и двамата ездачи полетяха над земята. Опитаха отново да ги възседнат, ала не им се удаде. Та значи не оставаше нищо друго, освен да предоставят жребците на нас. Ние ги яхнахме и бяхме здраво вързани. После продължихме, при което бяхме взети помежду от по двама нагледвачи. Аз яздех в челото, а Халеф на края на шествието, следователно не можехме да разговаряме помежду си.

Бях убеден, че нашите нападатели щяха да се отклонят. И те наистина се насочиха скоро към една тясна странична клисура, която процеп ваше отляво високата скална стена. Поехме навътре и аз се запитах дали някога ще достигнем Керманшах и ще намерим Умм ед Джамал.

В никой случай не е приятно да си пленник на полудивите ихлаути, защото никога не можеш предварително да знаеш на какви дяволии ще се изложиш в последния момент.