
Ходиах остана при това оскърбление спокойна, ала отвърна с повишени тон:
— Като наказание за тези думи ще трябва да платите сега двайсет хиляди тумана откуп. Ти ни нарече паплач и шмекери, ала няма по-презряна сган и по-големи крадци от християните.
Тогава аз се изправих въпреки вървите си в седнало положение и заявих:
— Ти изрече най-голямата лъжа в живота си. Докажи ми истинността на това твърдение!
Тя отстъпи пред острия ми тон крачка назад, но после усмихнато — две напред.
— Ти значи не си все пак съвсем ням. Дори ме удостояваш с отговор. Лъжа ли го наричаш? Аз изрекох истината. Кажи ми русите, англичаните, гърците, арменците, мисионерите, които ни пращате, християни ли са?
— Такива са.
— Тогава ти вече призна истинността на моето твърдение. Кой дебне като някое хищно животно по границата на Персия, за да я погълне? Англичанинът, русинът! Кому никога не е достатъчна неговата страна, а иска все повече страни и народи да придобие под свое владичество? Християнинът! Кой е най-лукавият мошеник, най-безсъвестният измамник на Ориента? Гръцкият и арменският християнин! Кой разпраща своите така наречени «Пратеници на любовта», за да ги последват мечът, топовете, стотици болести, користта, измамата, престъпването на мата, грабежа на земи? Християнинът! Какво са консулите, пратениците, които във всички, също и в нашите, владетелски дворове сеят интриги, раздори и недоверие, за да изпращат по-късно плодовете от тези коварства у дома? Християните! Наблюдавай нашите мисионери! Аз не познавам различните секти, към които те се числят.
