„Спомняте ли си онзи алтернативен Ричард, който толкова се двоумеше в «Моста» и който избяга, защото отказа да замени многото жени за Лесли? Реших, че ще ви е интересно да чуете нещо от мен, защото аз съм този мъж и знам какво става по-нататък.“

Съвпаденията, за които разказваше, бяха изумителни. И той също бил писател, спечелил внезапно цяло състояние от една книга и попаднал в същите данъчни неприятности като мен. И той като мен бил престанал да търси единствената жена и предпочел многото.

После срещнал единствената, която го обичала заради това, което е той и в определен момент тя го изправила пред избора: или да бъде единствената жена в живота му, или изобщо да я няма в живота му. Пред същия избор ме бе поставила някога Лесли; така че и той бе заставал на същия кръстопът като мен.

На този кръстопът аз бях завил наляво, като избрах интимния живот и топлото бъдеще, което, надявах се, сигурно щеше да дойде с него.

Той бе свърнал надясно. Зарязал бе жената, която го бе обичала, изоставил бе в ръцете на данъчния чиновник къщата и самолета си и бе отлетял за Нова Зеландия — както за малко не бях направил и аз. Той продължаваше:

„… писането ми върви добре, имам къщи в Оукланд, Мадрид и Сингапур, мога да пътувам навсякъде по света, с изключение на Съединените щати. С никого не съм се сближавал прекалено.

Но аз все още мисля за моята Лаура. Питам се какво ли би станало, ако й бях дал шанс. Дали «Мостът» ми дава отговор? Вие двамата още ли сте заедно? Правилният избор ли съм направил аз? А вие?“

Този човек е мултимилионер, желанията му са се сбъднали, за него целият свят е арена на действие. Обаче аз трябваше да избърша една сълза от очите си и когато вдигнах поглед от писмото, видях, че Лесли се е облегнала на стойката, заровила лице в дланите си.

Дълго време ние смятахме този човек за плод на въображението, нещо като душа-сянка, която живее в някакво чудновато измерение на „това, което би могло да бъде“, човек, когото сме измислили. След писмото му ние започнахме да се чувстваме някак несигурно, неловко, сякаш за нас бе ударила камбана, а ние не знаехме как да откликнем.