После, по чисто съвпадение, аз прочетох една странна книга по физика: „Множественост на световете в светлината на квантовата механика“. Наистина се говореше за много светове. Всеки миг светът. който познаваме, се разделя на безброй други светове — различни минали и различни бъдещи времена.

Според физиката, онзи Ричард, който решава да избяга, не изчезва на онзи кръстопът, където аз бях променил живота си. Той продължава да съществува и досега в един алтернативен свят, който се носи незабележимо успоредно с нашия. В този друг свят Лесли Париш също е избрала друг живот: Ричард Бах не й е съпруг, той е мъжа, когото тя изоставя, като разбира, че й предлага не любов и радост, а безконечни мъки.

След „Многото светове“ моето подсъзнание си направи призрачно копие на книгата за в леглото и си я четеше всяка нощ, като току ме смушкваше, докато спях.

„Какво ли би било, ако можеше да намериш път към тези паралелни светове“, шепнеше ми то. „Какво ли, ако можеше да се срещнеш с онези Ричард и Лесли, които бяхте вие преди да направите най-тежките си грешки и умните си стъпки? Какво ли, ако можеше да ги предупредиш, да им благодариш, да им зададеш всякакви въпроси, които би се осмелил да попиташ? Какво ли биха могли да знаят те за живота, за младостта, зрялата възраст и смъртта, за кариери, любов и родна страна, за мира и войната, за отговорността, за избора и за последиците, за света, който смяташ за реален?“

„Махай се“, казвах му аз.

„Ти си въобразяваш, че не принадлежиш на този свят с неговите войни и разрушения, с омразата и насилието му, така ли? Защо тогава живееш тук?“

„Остави ме да спя“, казвах аз.

„Лека нощ“, отвръщаше то.

Но призракът-съзнание никога не спи и аз чувах насън да се прелистват страници.