— Вие сте буден? Това е добре! Представете си, вие и моят зет трябвало да бъдете арестувани! Вън са заптиетата с голяма тълпа!

— Арестувани? За какво? — попитах.

— Били сте нахлули снощи при Отшелника и сте го окрали и даже ранили. Вчера той получил много пари и вие сте му ги отнели. Той ви е последвал дотук и е съобщил на кадията.

— Та това е невъзможно! Първо му нося парите от четирийсет мили далеч, а сетне нахълтвам в дома му, за да го окрада?

— Да, това е глупост, но много сериозна и опасна за вас глупост!

— Какво искате да кажете?

— И още питате, мосю! Е, да, вие се осланяте на това, че сте чужденец, а аз — консул. Аз мога да откажа да ви предам, това е вярно. Но имайте предвид, че се намираме във времето на хадж! Тогава мохамеданинът е непредсказуем. В града се намират стотици поклонници, натъркаляни по всички сокаци и мегдани. Попадне ли една-единствена искра в тази лесно възнламенима маса; ще възникне пожар, чийто резултат изобщо не може да се предвиди.

— Мисля, че една четвърт от тукашното население се състои от християни.

— Да, но от арменски, които към нас, малкото католици, са по-враждебно настроени от самите мохамедани. Колко често са смущавали нашата литургия, която трябва да отслужваме кажи-речи скришом. Те заплашваха да изгорят малката ни клета капела! На тези християни, за съжаление, не можем да разчитаме. Признавам, че се намирам в голямо затруднение.

— На което скоро ще се сложи край, защото аз нямам намерение да ви създавам затруднения с присъствието си. Кажете ми само едно, можете ли да откажете предаването на кисракдара?

— Не, той е турски поданик.

— Добре, тогава ни предайте!

— Казвате го, защото подценявате опасността, в която се намирате. Чувате ли?