Всички се отдръпнаха от него, някои дори го заплюха, и се върнаха на брега. Само на моята настоятелност, показването на тенбиха ми и на едно богато заплащане трябваше да благодарим, задето салджията ни откара до другия бряг. Той ни увери, че щял да измие сала и да го пречисти с изричане нааети от Корана, преди някой правоверен да стъпи отново на него. Бурната разправия беше крайно неприятна, но по-късно щеше да се окаже от наша полза.
Тъй като имаше луна, а небето беше безоблачно, нощната езда не създаваше затруднения. Но на светлината кисракдарът беше разпознаван от повечето поклонници, край които минавахме. Тогава трябваше да изслушваме обичайните клетви и проклятия. Иначе до Кайсарийе не се случи нищо, което заслужава да бъде описано.
Беше късен следобед, когато достигнахме този град, намиращ се в северното подножие на Ерджияс Даг. Той е древен, преди времена се е казвал Mazaka и по-късно Caesarea Eusebia или Caesarea ad Argaenm mantem и е най-прочутият сред всички градове, които се водят под името Caessarea. Заживелият по-късно тук гръцки архиепископ носел титлата Hypertinorum hipertinus et totius Orientis exarchiis. Градът имаше тесни, мръсни улици, но аз забелязах няколко добре построени къщи, сред които тази на френския консул, пред чиято врата слязохме.
Кисракдарът ми беше казал, че ще бъда приет като стар познат, и аз се убедих. Консулът, едър търговец, беше сериозен и благопристоен мъж, жена му — мила, любезна дама, а дъщерята — истинска красавица и по сърце и душевност чиста слънчева светлина. Не беше за чудене, че бе пленила душата на моя нов приятел.
Най-напред трябваше да разкажем вчерашното си преживяване. После легнахме да поспим, тъй като бяхме яздили през цялата нощ. Кисракдарът си легна много вероятно с радостно сърце, понеже консулът му бе казал, че след като е изпълнил условието за назначаване, утре ще бъде определен денят на сватбата.
Аз заспах бързо, но скоро бях събуден от някакъв ужасен шум, надигнал се пред къщата. Трябва да се бе случило нещо необичайно. Станах да се осведомя и тъкмо се канех да отворя вратата, когато консулът се втурна вътре и възкликна забъркано: