— Не е за вярване, че има такива хора — извика старата жена и плесна с ръце. — Но това е ужасно!

— Да, ужасно е — изръмжа старият Джордже, — но няма защо да се чудим, че са привърженици на Жълтоликия. Цялата страна трябва да благодари на колене на Господа, когато тази напаст за народа един ден бъде премахната.

— Знаеш ли някакви подробности за Жълтоликия? — попитах го аз.

— Не знам нищо повече от теб или другите. Ако се знаеше къде живее, щяхме да го познаваме, а тогава с него щеше да е свършено.

— Това е въпросът. А да ти е известно къде се намира Каранирван хан?

— Не знам хан с такова име.

— А познаваш ли мъж, който да се казва Кара Нирван?

— Още по-малко.

— Но персийския търговец на коне сигурно познаваш?

— Да. Но на него му викат Кара Аджем. Защо ме питаш за него?

— Предполагам, че той е Жълтоликия.

— Какво? Този персиец?

— Опиши ми го!

— По-висок и по-як е от теб, истински великан и носи дълга черна брада, която покрива гърдите му.

— От колко време се намира в тази страна?

— Не знам точно. Може би са минали повече от десет години, откакто го видях за първи път.

— А може би оттогава се говори и за Жълтоликия?

Джордже се замисли за малко, изненадано ме погледна и отвърна:

— Да, приблизително оттогава.

— Какво е поведението на този търговец на коне?

— Държи се подчертано господарски, като всички хора, които знаят, че са богати. Винаги е въоръжен до зъби и е известен като човек, с когото шега не бива.

— Значи е склонен към насилие?

— Да, ръката му или е свита в юмрук, или държи пистолет. Разказват, че много от хората, които са го обиждали, никога вече не са отворили уста, защото мъртвите не могат да говорят. Но за грабежи и кражби не знам нищо.