Това ме измъкна от скуката. Семейството на Едуард и моето семейство се бяха погрижили заедно за сватбените планове, без да се налага да правя, или знам, или мисля нещо прекалено много за каквото и да е от това.

Чарли беше бесен, естествено, но сладката част беше, че не беснееше на мен. Рене беше предателката. Беше се надявал, че тя ще окаже силната съпротива. Какво можеше да направи сега, след като ултималната заплаха — да кажа на мама — се оказа напълно напразна? Не разполагаше с нищо и го знаеше. Така че се влачеше из къщата, мърморейки нещо за това, че не можел да се довери на никого на този свят…

— Тате? — извиках аз, като отворих входната врата. — Вкъщи съм.

— Задръж, Бела, стой там.

— Ъ? — попитах аз, спирайки машинално.

— Само секунда. Ауч, Алис, уцели ме.

Алис?

— Извинявай, Чарли — отвърна чуруликащият глас на Алис. — Така как е?

— Направо кървя.

— Добре си си. Изобщо не проби кожата ти — довери ми се.

— Какво става? — настоях аз, колебаейки се на прага.

— Трийсет секунди, моля те, Бела — каза ми Алис. — Търпението ти ще бъде възнаградено.

— Хъмф — добави Чарли.

Тропах с крак, отброявайки всеки удар. Преди да стигна до трийсет, Алис каза:

— Добре, Бела, влез!

Движейки се предпазливо, изникнах иззад малкия ъгъл на всекидневната ни.

— Оу — изпъшках аз. — Оуу, тате. Изглеждаш…

— Глупаво? — прекъсна ме Чарли.

— Мислех си по-скоро за елегантен.

Чарли се изчерви. Алис го хвана за лакътя и го завъртя бавно, за да покаже бледосивия смокинг.

— Престани, Алис. Приличам на идиот.

— Никой облечен от мен изглежда като идиот.

— Права е, татко. Изглеждаш забележително! Какъв е случаят?

Алис извъртя очи.

— Това е последната проба на дрехите. И за двама ви.