И тогава каза последното нещо, което очаквах да чуя от нея.

— Не повтаряш моите грешки, Бела. Звучиш така, сякаш си изплашена до смърт и предполагам, че това е така, защото си изплашена от мен. — Тя се изкикоти. — За това какво ще си помисля. И знам, че казах доста неща за брака и глупостта — и няма да върна тези думи обратно — но трябва да осъзнаеш, че тези неща се отнасяха само и единствено за мен. Ти си напълно различна личност. Ти правиш своя тип грешки и съм сигурна, че ще имаш своя дял от съжаление през живота ти. Но обвързването никога не е било проблем за теб, миличка. Ти имаш по-голям шанс да успееш с това, отколкото повечето четиридесетгодишни, които познавам. — Рене отново се засмя. — Моето малко дете на средна възраст. За късмет изглежда си открила и друга стара душа.

— Ти не си… ядосана? Не мислиш, че правя гигантска грешка?

— Е, разбира се, иска ми се да почакаш още няколко години. Имам предвид, според теб изглеждам ли ти достатъчно стара, за да бъда тъща според теб? Не ми отговаряй на това. Но не става дума за мен. Става дума за теб. Щастлива ли си?

— Не знам. Имам чувството, че съм се извисила над тялото си.

Рене се изкиска.

— Той прави ли те щастлива, Бела?

— Да, но…

— Ще искаш ли някога някой друг?

— Не, но…

— Но какво?

— Но няма ли да кажеш, че звуча точно като всяка друга влюбена тийнейджърка още от най-стари времена?

— Ти никога не си била тийнейджърка, мила. Знаеш кое е най-доброто за теб.

През последните няколко седмици Рене неочаквано се хвърли в планове по сватбата. Беше прекарала часове на телефона с майката на Едуард, Есме — дотук без тревоги, че сватовете няма да се погодят. Рене обожаваше Есме, но пък се съмнявам някой да реагира другояче към очарователната ми почти-свекърва.