— Не започвай това отново — казах — Сделката си е сделка.

— Не знам. Прекалено е трудно да се концентрирам когато си с мен така. Аз… аз не мога да мисля правилно. Няма да мога да се контролирам. Ще пострадаш.

— Ще се оправя.

— Бела…

— Шшш! — притиснах устните си към неговите, за да спра пристъпа му на паника. Бях чувала това преди. Нямаше да се измъкне от тази сделка. Не и след като настоя да се омъжа за него първо.

Той отвърна на целувка ми за момент, но усетих, че не влага толкова, колкото преди малко. Притеснение, винаги притеснение. Колко различно щеше да е когато нямаше да трябва да се притеснява за мен повече. Какво щеше да прави с цялото си свободно време? Ще трябва да си намери ново хоби.

— Как са ангелите ти? — попита той.

Знаейки, че нямаше предвид това буквално отговорих:

— На място.

— Наистина? Без колебания? Не е прекалено късно да си промениш решението.

— Опитваш се да ме разкараш ли?

Той се изкиска.

— Просто се уверявам. Не искам да правиш нещо, за което не си сигурна.

— Сигурна съм за теб. През останалото мога да преживея.

Той се поколеба и аз се зачудих дали не си бях отворила устата прекалено много отново.

— Наистина ли можеш? — попита той тихо. — И нямам предвид сватбата — за която съм абсолютно сигурен, че ще оцелееш, въпреки опасенията ти — но след това… за Рене, за Чарли?

Въздъхнах.

— Ще ми липсват. — По-лошо — че аз щях да им липсвам, но не исках да му предоставям гориво за спор.

— Анджела, и Бен, и Джесика, и Майк.

— И приятелите ще ми липсват. — Усмихнах се в тъмнината. — Особено Майк. О, Майк! Как ще оцелея?

Той изръмжа.

Засмях се и станах сериозна.

— Едуард, предъвквали сме това хиляди пъти. Знам, че ще е трудно, но това е което искам. Искам теб и те искам завинаги. Един живот просто не ми е достатъчен.