— Замръзнала завинаги на осемнадесет — прошепна той.

— Мечтата на всяка жена, превърната в реалност — подразних го.

— Без да се променяш… без да можеш да продължиш напред.

— Какво означава това.

Той отговори бавно.

— Помниш ли, когато казахме на Чарли, че ще се женим? И той си помисли, че си… бременна.

— И си мислеше да те застреля — предположих през смях — Признай си — за една секунда той сериозно го обмисляше.

Той не отговори.

— Какво, Едуард.

— Просто ми се иска… ами, иска ми се да беше прав.

— Гах… — закашлях се.

— Или по-скоро да имаше начин да е. Да имахме този потенциал. Омразно ми е да отнема и на теб това.

Отне ми момент.

— Знам какво правя.

— Как би могла да знаеш това, Бела? Виж майка ми, погледни и сестра ми. Не е толкова лесна жертва, колкото си мислиш.

— Есме и Розали се справят чудесно. Ако стане проблем по-късно ще направим като Есме — ще си осиновим.

Той въздъхна и тогава гласът му стана свиреп.

— Не е правилно! Не искам да трябва да правиш жертви заради мен. Искам да ти давам неща не да ти ги отнемам. Не искам да открадвам бъдещето ти. Ако бях човек…

Положих ръката си върху устните му.

— Ти си моето бъдеще. Сега спри. Без мрънкане или ще звънна на братята ти да дойдат да те вземат. Може би ти трябва ергенско парти.

— Съжалявам. Наистина мрънкам, нали? Трябва да е от нервите.

— Да не би твоите ангели да са замръзнали от ужас?

— Не в този смисъл «замръзнали». Чаках век да се оженя за Вас, госпожице Суон. Сватбената церемония е нещото което едва ще дочакам… — Той прекъсна по средата на мисълта си. — О, за бога!

— Какво има?

Той заскърца със зъби.

— Не се налага да звъниш на братята ми. Очевидно Емет и Джаспър няма да ме оставят тази вечер.