Стиснах го по-силно за момент и после го пуснах. Нямах даже и надежда да спечеля война срещу Емет.

— Забавлявай се.

Имаше скърцане по прозореца — някой умишлено прокарваше стоманените си нокти по стъклото, за да издаде ужасен, тип покрий-си-ушите-тръпки-по-гръбнака, шум. Потреперих.

— Ако не изпратиш Едуард навън — Емет — все още невидим в нощта — изсъска сплашващо — ще влезем да го хванем!

— Тръгвай — засмях се — Преди да са потрошили къщата ми.

Едуард извъртя очи, но скочи на крака в едно плавно движение и беше сложил блузата си в друго такова. Наведе се и целуна челото ми.

— Заспивай. Имаш голям ден утре.

— Мерси! Това определено помогна да се успокоя.

— Ще се видим пред олтара.

— Аз ще съм онази в бяло. — Усмихнах се на това колко спокойно звучах.

Той се изкиска, каза:

— Много убедително — и изведнъж се приведе и мускулите му се обтегнаха като пружина. Той изчезна — изстреля се към прозореца ми прекалено бързо, за да го проследят очите ми.

Навън, имаше глухо тупване и чух Емет да ругае.

— По-добре да го върнете навреме — измънках тихо, знаейки, че ще чуят.

Тогава лицето на Джаспър се появи на прозореца ми, медената му коса — сребриста на слабата лунна светлина, която си пробиваше път през облаците.

— Не се притеснявай, Бела. Ще го домъкнем вкъщи навреме.

Изведнъж станах много спокойна и опасенията ми изглеждаха маловажни. Джаспър беше, по негов начин, също толкова талантлив, колкото и Алис с нейните невероятно точно предсказания. Силата на Джаспър беше по-скоро настроенията, отколкото бъдещето и беше невъзможно да се устои на това, което той искаше да чувстваш.

Изправих се неловко, все още омотана в одеялото ми.

— Джаспър? Какво правят вампирите за ергенски партита? Няма да го водите в стриптийз клуб, нали?