— Да, но няма да са човешки. Втори шанс по хуманност няма да получиш, Бела.

Въздъхнах.

— Бъди разумен, Едуард. Твърде опасно е да протакаме.

— Няма никаква опасност — настоя той.

Загледах го ядосано. Никаква опасност? Да бе. Садистичен вампир беше по петите ми, опитвайки се да отмъсти за смъртта на половинката си — в момента вероятно подготвя методите си на мъчение. Но кой ти мислеше за Виктория? А да, и Волтури — Кралското вампирско семейство със своята малка армия — което настояваше сърцето ми да спре да бие в най-близко бъдеще — по един или друг начин. Точно. Няма причина за паника. Дори с помощта на Алис — Едуард разчиташе на нейните видения — беше лудост да отлагаме неизбежното. Освен това вече бях спечелила този спор. Датата на моето трансформиране беше уточнена — веднага след дипломирането ми: оставаха само няколко седмици. Стомаха ми се сви като осъзнах колко малко време всъщност ми оставаше. Разбира се, промяната беше наложителна — тя беше ключът към това, което исках повече от всичко — но бях загрижена за Чарли. И за майка ми, Рене, далеч в слънчевата Флорида, която все още ме увещаваше да прекарам лятото с нея и съпруга й. И Джейкъб, който за разлика от родителите ми, ще знае точно за какво отивам във възможно най-отдалечения колеж. Дори и родителите ми да не се усъмнят, дори и да успея да оправдая липсата на посещения с прекаленото пътни разходи или с прекалено многото изпити, Джейкъб щеше да знае истината. За момент мисълта за внезапната промяна в отношенията ни с Джейкъб заслепи всяка останала болка.

— Бела — загрижено прошепна Едуард, видял стреса, изписал се на лицето ми. — За никъде не бързаме. Няма да позволя да ти се случи нещо. Можем да изчакаме колкото поискаш.

— Искам да побързаме — прошепнах, усмихвайки се слабо. — И аз искам да бъда чудовище.

Той стисна зъби и проговори.

— Не знаеш какво говориш.

Внезапно той постави вестника помежду ни. Пръста му показа заглавието: СМЪРТНИТЕ СЛУЧАЙ НАРАСТВАТ, ПОЛИЦИЯТА ПОДОЗИРА ПОЯВА НА УЛИЧНА БАНДА.