Погледнах часовника. Разполагах с още един час, но майка ми не беше известна с точността си.
Мамо,
успокой се. Сега ти пиша. Не прави нищо прибързано.
Изпратих това, и започнах отначало.
Мамо, всичко е страхотно. Разбира се, че вали. Чаках да има за какво да ти пиша. Училището не е чак толкова зле, само че нещата, които учим са стари. Запознах се с няколко приятни деца, които седят до мен на обяд.
Блузата ти е на химическо чистене — трябва да я вземеш до петък.
Чарли ми купи пикап, можеш ли да повярваш? Обожавам я тази кола. Стара е, но доста устойчива, което е доста добре, е за мен, нали знаеш.
И ти ми липсваш. Ще ти пиша отново скоро, но няма да си проверявам и-мейла на всеки пет минути. Успокой се, дишай. Обичам те.
Тъкмо бях решила да препрочета «Брулени хълмове» — романът, който изучаваме в момента по английски — просто за забавление, и точно с това се занимавах, когато Чарли се прибра. Бях изгубила представа за времето, затова побързах да сляза, за да извадя картофите от фурната и да пъхна пържолата вътре, за да се пече.
— Бела? — извика баща ми, когато ме чу да слизам по стълбите.
Че кой друг? помислих си аз.
— Хей, тате, добре дошъл вкъщи.
— Мерси. — Той закачи кобура си и събу ботушите си, докато аз се суетях в къщата. Доколкото знаех, той никога не бе използвал пистолета си на работа, но го държеше зареден. Когато идвах тук като дете, той винаги махаше патроните веднага щом се прибереше вкъщи. Предполагам, че ме смяташе за достатъчно голяма, че да не се прострелям без да искам, или за недостатъчно депресирана, че да се застрелям нарочно.
— Какво има за вечеря? — попита той предпазливо. Майка ми беше интуитивна готвачка и експериментите й не винаги бяха годни за ядене. Бях изненадана и натъжена, че си е спомнил това.