— Пържола с картофи — отговорих аз и той се успокои.

Изглежда се чувстваше неудобно просто да стои в кухнята и да не прави нищо — той се премести тромаво във всекидневната, за да гледа телевизия, докато аз работя. И на двамата ни беше по-комфортно така. Направих салата, докато пържолата се печеше и нагласих масата.

Извиках го, когато вечерята бе готова, и той помириса оценяващо въздуха, докато влизаше в стаята.

— Мирише добре, Бел.

— Благодаря.

Ядохме в мълчание няколко минути. Не беше потискащо. Тишината не ни пречеше изобщо. По някакъв начин си подхождахме да живеем заедно.

— Та, харесва ли ти училището? Сприятели ли се с някого? — попита той, докато си вземаше втора порция.

— Ами, имам няколко часове с едно момиче на име Джесика. Седя с нея по обяд. И има едно момче, Майк, което е много дружелюбно. Всички изглеждат много мили.

С едно огромно изключение.

— Това трябва да е Майк Нютън. Добро хлапе — добро семейство. Баща му притежава спортният магазин точно извън града. Изкарва си доста добра прехрана от всичките планинари, които идват тук.

— Познаваш ли семейство Кълън? — попитах колебливо.

— Семейството на доктор Кълън? Разбира се, доктора е страхотен мъж.

— Техните… децата… изглеждат малко различни. Изглежда не се вписват добре в училището.

Чарли ме изненада с гневно изражение.

— Хората в този град… — промърмори той. — Доктор Кълън е брилянтен хирург, който вероятно би могъл да работи във всяка болница по света и да изкарва десет пъти повече от заплатата си тук — продължи той по-силно. — Късметлии сме да го имаме — късметлии, че жена му иска да живее в малък град. Той е ценен жител на нашето общество, и всичките му деца са добре възпитани и учтиви. Имах си моите съмнения, когато се преместиха тук, с всичките тези осиновени тийнейджъри. Мислех си, че ще си имаме неприятности с тях. Но те са толкова зрели — никога не съм имал дори едно малко проблемче, с който и да е от тях. А това е повече, отколкото мога да кажа за децата на някои други хора, които живеят в този град от поколения. Пък и се държат един за друг, точно както трябва да е в семейството — ходят заедно на къмпинг и екскурзии всеки уикенд… Само защото са новодошли, хората трябва да говорят.