И когато всичко било готово, когато родната планета добила сравнително благоустроен вид, ето че се появили автомобилистите.

Трябва да отбележим, че автомобилът също е изобретение на пешеходците. Но автомобилистите някак изведнъж забравили това. Взели да мачкат кротките и умни пешеходци. Улиците, създадени от пешеходците, минали във властта на автомобилистите. Паважите станали двойно по-широки, а тротоарите се стеснили колкото тютюневия бандерол. И пешеходците започнали да се притискат изплашени до стените на къщите.

В големия град пешеходците водят мъченически живот. За тях е въведено някакво транспортно гето. Разрешават им да пресичат улиците само на кръстопътищата, тоест тъкмо на онези места, дето движението е най-силно и дето косъмчето, на което обикновено виси животът на пешеходеца, най-лесно може да се скъса.

В нашата обширна страна обикновеният автомобил, предназначен, както мислят пешеходците, за мирно превозване на хора и товари, е приел страшните очертания на братоубийствен снаряд. Той изважда от строя цели редици от членовете на профсъюзите и техните семейства. Ако някой път пешеходецът успее да отскочи изпод сребърния нос на колата, милицията го глобява за нарушаване правилата на уличния катехизис.

Изобщо авторитетът на пешеходците много се разклати. Те, които дадоха на света такива забележителни хора като Хораций, Бойл, Мариот, Лобачевски, Гутенберг и Анатол Франс, сега са принудени да се кълчат по най-долен начин, само и само да напомнят за своето съществуване. Боже, боже, когото в същност няма, докъде ти, когото наистина няма, докара пешеходеца!