— Вътре — спрях го аз и посочих с очи. — Ще трябва да проведем тайно обсъждане. Веднага.

Рандъм се поколеба, загледан в товара ми.

— Хайде да го направим две стаи по-нататък — предложи. — Става ли? Вайъли е тук.

— Добре.

Той мина пред мен, отвори вратата. Влязох в малка всекидневна, огледах се за подходящо място и стоварих трупа.

Рандъм гледаше към вързопа.

— Какво се очаква от мен? — попита той.

— Разопаковай лакомствата и хвърли един поглед.

Брат ми коленичи и разгърна плаща. После го уви отново.

— Мъртъв е, няма спор — отбеляза той. — Какъв е проблемът?

— Не погледна достатъчно внимателно — рекох. — Повдигни някой клепач. Отвори устата и огледай зъбите. Опипай шиповете точно преди китките. Преброй ставите на пръстите. След това ти ми кажи какъв е проблемът.

Рандъм започна да прави изброените неща. Веднага, щом погледна ръцете, престана и кимна.

— Хубаво. Спомням си.

— Спомни си на глас.

— Едно време в дома на Флора…

— Там беше мястото, където аз ги видях за първи път. Те, обаче, преследваха теб. Така и изобщо не разбрах защо.

— Прав си — съгласи се той. — Някак не се появи възможност да ти разкажа за тях. Не останахме заедно достатъчно дълго. Странно… откъде се взе този?

Поколебах се, разкъсван от желанията да го накарам той да ми разкаже историята си и аз да му предам моята. Моята победи, защото си беше моя и бе съвсем скорошна.

Въздъхнах и потънах в един фотьойл.

— Току-що загубихме още един брат. Кейн е мъртъв. Стигнах там прекалено късно. Това нещо — това същество — го е убило. Исках да го заловя живо, по очевидни причини. Но то се биеше много ожесточено. Нямах голям избор.

Рандъм тихичко подсвирна и се отпусна във фотьойла срещу мен.

— Разбирам — пророни съвсем тихо той.

Вгледах се в лицето му. Дали това в ъгълчетата на устата не беше една съвсем мъничка усмивка, готова да се появи в отговор на моята? Напълно възможно.