— Не — възразих спокойно аз. — Ако случаят беше друг, щях да се погрижа да има много по-малко съмнения в моята невинност. Казвам ти какво се случи в действителност.

— Добре — кимна той. — Къде е Кейн?

— В плитък гроб, близо до Горичката на еднорога.

— Това направо навява подозрения. Или поне така ще изглежда. За останалите.

Кимнах.

— Знам. Но трябваше да скрия тялото за известно време. Не можех просто да го донеса тук и да започна да отговарям на въпросите. При положение, че ме очакват важни факти, някъде в твоята глава.

— Добре — рече Рандъм. — Не знам колко важни са всъщност, но ще ги имаш. Само че довърши първо ти, а? Как стана всичко?

— Беше точно след обяд — започнах аз. — Бях хапнал долу на пристанището с Жерар. После Бенедикт ме върна в двореца с неговата Фигура. Като се прибрах в стаите си, намерих бележка, която очевидно беше пъхната под вратата. В нея имаше молба за тайна среща, по-късно следобеда, при Горичката на еднорога. Беше подписана: „Кейн“.

— В теб ли е още бележката?

— Да. — Изрових листчето от джоба си и му го подадох. — Ето я.

Той я разгледа и поклати глава.

— Не знам. Може и да е неговият почерк… ако е бързал… но на мен ми се струва, че е писано от друг.

Вдигнах рамене. Взех бележката, сгънах я и я прибрах.

— Както и да е, опитах се да вляза във връзка с него чрез Фигурата му, за да си спестя ездата дотам. Но той не приемаше. Предположих, че иска да запази в тайна местонахождението си, ако работата наистина беше важна. Затова изведох един кон и потеглих натам.

— Каза ли на някого къде отиваш?

— Не. Реших, обаче, да накарам коня да се понапъне и яздих доста бързо. Не видях как е станало, ала го намерих да лежи там, когато навлязох в горичката. Гърлото му беше прерязано, а на известно разстояние забелязах движение сред храсталаците. Настигнах нападателя, скочих върху него, сбихме се и се наложи да го убия. Не си казахме и дума, докато ставаше всичко това.