Така че, след седмица бях изписан с решение на ТЕЛК — временна нетрудоспособност. Психично разстройство… Глупости! То, Петър Стоянов не бе преизбран, та камо ли…

Снабдих се с туристическо оборудване, «секънд хенд», естествено. Уредих се с хубав кинжал от колекцията на баща ми и пистолет «Макаров» от Магурата. Бях готов за търсенето на загадъчния лес, Куон и Веско. След преживяното през онази паметна нощ нищо не би могло да ме задържи в София. В днешна София…

Тъкмо се канех да излизам, когато ме осени внезапна идея. Мобифонът ми, оказал се във вътрешния джоб на прокъсаното ми сако, бе запаметил един номер. 02 45 66 91. Софийски телефон. На страховитата Ани, съпругата на Веско. Какъв ли цербер ще се окаже жената, от която трепереше иначе безстрашният таксиджия? Навярно някакъв Иван Грозни в пола? Въпреки огромния риск, реших да опитам да се свържа с нея.

С треперещи пръсти избрах номера. Сигналът «свободно» тревожно отекваше в ушите ми. Дланта ми се изпоти от напрежение. Ужасната Ани! Кошмар! Смята да изчакам още десетина секунди и да тресна слушалката с чувство на достойно изпълнен дълг. Тъкмо посегнах към вилката, когато на другия край на жицата нещо припука и приятен, топъл женски глас изчурулика «Кой е?»

Е, сега започват истинските приключения и изпитания…