— Вярно ли е — попитал той, щом двамата се вдигнали от надлежния дълбок поклон, който му сторили, — че хомосът е по-мек от восък?

— Вярно е, Ваша светлост! — отговорили мъдреците.

— А вярно ли е, че с отвора, който има в долната част на лицето си, може да издава различни звуци?

— Вярно е, Ваше кралско величество, както и че в същия отвор хомосът пъха разни неща, а след това движи долната част на главата си, която е закачена за горната с панти, от което нещата се раздробяват и той ги всмуква вътре в себе си.

— Странен обичай, за който съм чувал — казал кралят. — Но ми кажете, мъдреци мои, защо прави това?

— По този въпрос има четири теории, Ваше кралско величие — отговорили хомолозите. — Първата, че прави така, за да се отърве от премногото отрова (защото е нечувано отровен). Втората, че постъпва така заради унищожението, което поставя над всяко друго удоволствие. Третата, че е от алчност, защото би погълнал всичко, ако може, четвъртата…

— Стига, стига толкова! — казал кралят. — Истина ли е, че е направен от вода, но въпреки това е непрозрачен като моята кукла?

— И това е истина! Той има, господарю, вътре в себе си множество хлъзгави тръбички, по които се движат течности; има и жълти, и бисерни, но най-много червени — те пренасят страшна отрова, наречена кислород, който е газ и до каквото се докосне, веднага го превръща в ръжда или пламък. Затова самият той мени цвета си на бисерен, жълт и червен. Но, Ваше кралско величие, молим те покорно да се откажеш от замисъла си да доведеш жив хомос, защото е могъщо същество и злостно като никое друго…

— Обяснете ми това подробно — казал кралят, като се престорил, че е готов да послуша съветите на мъдреците. А всъщност само искал да задоволи силното си любопитство.

— Съществата, към които принадлежи хомосът, се наричат тресящи се, господарю. Към тях принадлежат силиконците и протеидите; първите имат по-плътна консистенция, затова ги наричат клисавци или студенци; вторите, които са по-разредени, имат различни имена при различните автори, например: лепци или лепковци при Поломедер, блатавци или лепилци при Трицефал Арборидски, а в крайна сметка Аналцимандър Медни ги е нарекъл лепилооки тресливци…