— Истина ли е, че дори очите им са хлъзгави? — попитал живо крал Болудар.

— Истина е, господарю. Тези същества, на вид толкова слаби и крехки, че е достатъчно да паднат от височина шестдесет стъпки, за да се превърнат в червена локва, са поради вродената си хитрост по-голяма опасност от всички взети заедно въртопи и рифове в Астричния пръстен! Затова те молим, господарю, заради доброто на държавата…

— Добре, любезни мои, добре — прекъснал ги кралят. — Можете да вървите, а аз ще взема решение с подобаващо благоразумие.

Ударили чела в пода мъдрите хомолози и си отишли неспокойни, защото чувствали, че крал Болудар не се е отказал от страшния си замисъл.

Съвсем скоро един звезден кораб докарал през нощта огромни сандъци. Те веднага били пренесени в кралската градина. И ето че се отворили златните врати за всички кралски поданици; сред гъсталаците от брилянти, изсечените от яспис беседки и мраморните чудачества те видели желязна клетка, а в нея едно бледо и гъвкаво същество, седнало на малка бъчвичка пред чиния с нещо особено, което наистина миришело на масло, но развалено от загряване на огън, поради което било вече негодно за използване. Но съществото най-спокойно потапяло нещо като лопатка в чинията и като я пълнело до горе, пъхало смазана с маслото субстанция в лицевия си отвор.

Зрителите онемели от ужас, когато прочели надписа на клетката, защото им разкрил, че пред тях се намира жив Антропос Хомос Бледник. Простолюдието започнало да го дразни и тогава хомосът станал, гребнал нещо от бъчвичката, на която седял, и започнал да плиска тълпата със смъртоносна вода. Едни избягали, други хванали камъни, за да убият гадината, но стражата веднага ги разпръснала.