На другата сутрин съобщили на потъналия в отчаяние крал, че неговият бледник иска да говори с него за изчезналото ключе. Кралят веднага отишъл в парка, а чудовището му казало, че знае къде принцесата си е изгубила ключето, но ще каже едва тогава, когато кралят му даде честната си дума да го освободи и му предостави кораб-пустоплав, за да може да се върне с него при своите. Кралят дълго не отстъпвал, наредил да претърсят целия парк, но накрая се съгласил с поставените условия. Приспособили тогава един пустоплав за полет, а бледникът бил изведен под стража от клетката.

Кралят чакал при кораба, а антропосът обещал да каже къде лежи ключето едва когато се качи на палубата.

Но когато се озовал там, проврял главата си през люка и като показал ключето, светещото в ръката му, извикал:

— Ето го ключето! Вземам го със себе си, кралю, за да не се събуди никога дъщеря ти, защото жадувам мъст за това, че ме опозори, държейки ме за посмешище в желязна клетка!!

Излязъл изпод кърмата на пустоплава огън и корабът се издигнал в небето сред всеобщо вцепенение. Изпратил след него кралят потеря от най-бързи стоманени дълбомраци и винтолети, но екипажите им се върнали с празни ръце, защото хитрият бледник заплел следите си и се измъкнал от преследването.

Разбрал крал Болудар колко зле постъпил като не послушал мъдреците-хомолози, но вече било късно. Най-напред електрикари-шлосерници се опитвали да пригодят ключе, Великият коронен монтажник, кралски резбари и оръжейници, златодво̀рци и стоманодво̀рци, изкусни киберграфове — всички идвали, за да покажат уменията си, но напразно. Разбрал кралят, че трябва да намери ключето, отнесено от бледника, иначе мрак щял да покрие завинаги чувствата и разума на принцесата.

Затова обявил по цялата държава: случило се така, че антропичният бледник хомос откраднал златното ключе, а който го залови или поне намери животворен скъпоценен камък и събуди принцесата, ще я вземе за жена и се качи на трона.