Двамата Автоматеи-догонвачи стигнали до страната на радомантите, които издигат здания от искрящи газове, занимавайки се с лъчетворчество, а са такива скъперници, че всяка вечер броят до един атомите на своята планета; зле посрещнали скъперниците-радоманти Автоматеите, защото им посочили една пропаст, пълна с оникси, аметисти, халцедони и топази, а когато електрицарите се полакомили за съкровищата, ги убили, събаряйки от високото лавина скъпоценни камъни, която, носейки се надолу, осветила цялата околност като при падането на сто разноцветни комети. Защото радомантите имали сключен таен съюз с бледниците, за което никой не знаел.

Третият, конструкционистът Протезин, се добрал след дълго пътешествие през средзвездния мрак чак до страната на алгонците. Там се носят каменни метеорни вихри; в тяхната вечна стена се блъснал корабът на Протезин и дрейфувал с разбито кормило по дълбините, а когато приближавал далечни слънца, светлините ми пълзели опипом по очите на нещастния смелчага.

Четвъртият, Арбитрон Космозофович, имал отначало повече късмет. Той преминал през Андромедовия провлак, преодолял четирите спирални въртопа при Ловджийските кучета, след което попаднал в спокойна пустота, благоприятна за светлинно плаване, където, самият той подобен на вихрен пламък, натискал кормилото и, бележейки пътя си с огнена опашка, стигнал до бреговете на планетата Маестриция, където видял сред метеоритните скали разбития скелет на кораба, с който тръгнал Протезин. Погребал Арбитрон тялото на конструкциониста, могъщо, лъскаво и студено като по времето, когато било живо, под един базалтов куп, но свалил от него двата искропоглъщача, сребърния и черния, за да ги използва като щитове, и тръгнал напред. Дива и планинска била Маестриция, гърмели по нея каменни лавини и сребърни разклонения на мълнии в облаците, над бездните.